За книгата: 2020 / Бяла мъгла се разстила из гората, между боровете, проправя си път между сините брези, сред плачещата трева, после мъгла от думи, от хорски слухове . От хорските слухове, от сълзите на момичета, дето стърчат стълбовете на счупените брези, дето във вировете мракът е надълбок, дето любовта е била и е слязла в реката. Да, тъмните нощи отидоха в реката. И в тази мъгла - Ведите - дъщери. Чийто живот откъсна цветето, преди да е разцъфнало... Тази бяла мъгла е мъглата на белите Веди. ... и никой не знае как мъглата избира веда, дава веда и взема веда. Ведите не са известни на никого. Те ще излязат от мъглата в края на гората. Цялата бяла. И ще седнат да плетат венци и да пеят песни... И, дай Боже, момъкът да се отзове на техния зов... Няма да си тръгне жив, ако сърцето му не е чисто. Ведите ще го примамят в най-тъмния басейн на реката. В онзи басейн, в който самите те се удавиха от любов... И ако човекът има светло сърце, тогава Ведите ще му дадат подарък, какъвто той иска…